Как се правят парфюмите?
Как се правят парфюмите? Чувствен, топъл, обгръщащ, съблазнителен… така можете да опишете някои парфюми на известни марки. Не всеки обаче знае, че зад тези миризми може да стои например секрет от жлезите на елените или дори част от тялото на бобъра. В тази статия ще ви разкажем как се правят парфюмите и кои са най-странните съставки в парфюм.
Мускусът, амбрата, цибетата и кастореумът са вещества от животински произход, познати и ценени още в древността. В миналото ароматът им се в смятал за силен афродизиак и се е реел в много кралски покои. В съвременната парфюмна индустрия обаче все по-често се използват синтетични заместители на тези особени любовни отвари. От една страна, естествените аромати са много скъпи, а от друга, заради защитата на животните.
Повечето от ароматите, считани за афродизиак, произхождат предимно от аналните и перианалните жлези на животните. Става въпрос за получаване на феромони, които се използват за комуникация и примамване на хора от противоположния пол. В днешно време никой не иска да измъчва и убива животни. Освен това естествените аромати са много скъпи. Килограм амбра струва около 60 хиляди. евро.
Парфюмът произлиза от от френски – „per fumée“, което буквално се превежда като „през дима“. В древен Египет парфюмите са били наричани „тогавашните богове“ и са играли важна роля в религиозните ритуали. През Средновековието се смятало, че парфюмите се борят с болестите, а през Ренесанса – когато къпането не е било много често – те маскирали неприятни миризми. Но парфюмите били преди всичко афродизиак. Те трябвало да съблазняват, привличат и определят социалния статус. И за постигане на този ефект били използвани странни вещества.
Малко повече
Жозефин, първата съпруга на Наполеон, най-много харесвала аромат на мускус. Тя го била направила в смеси от парфюми, чиито рецепти били внимателно пазени, а ароматът им се задържал в покоите на двореца Малмезон дълго след смъртта й. Методът за получаване на това вещество обаче не е тайна.
Мускусът представлява секрет от перианалните жлези на сибирския мускус, но също така и мускусен плъх, вол и дори скункс. Тези животни били убивани, жлезите им били изрязани и по този начин се получавала крехка маса с мирис на амоняк. Само когато се разтвори в алкохолен разтвор, той придобива подходящия аромат. В момента животните не се убиват, но жлезите им се изрязват хирургически.
Някои страни в Азия и Африка също произвеждат цивета, вещество, подобно на жълто масло, получено от ректалните жлези на африканската цивета. За да се получи желаната миризма, веществото се разтваря в алкохолен разтвор. И въпреки че в този случай съществува и възможност за хирургично отстраняване на жлезата, високата цена на цибетата означава, че животните са специално отглеждани и умъртвявани за тази цел.
Кастореум и амбра
Амбра е една от малкото естествени суровини, използвани в днешната парфюмна индустрия. В същото време е много скъпa, тъй като е все по-трудно достъпно поради намаляващата популация на кашалотите. Тъй като амбрата не е нищо повече от секрет от храносмилателния тракт на кита, най-вероятно резултат от лошо храносмилане на този огромен бозайник.
Веществото с консистенция на изсушена глина се появява близо до храненето на кашалоти, но поради законови ограничения се използва само този, измит на морския бряг. Преди обаче амбрата да влезе в бутилката за парфюми, тя трябва да бъде преработена. За разлика от ректалните феромони, той е слабо разтворим в алкохол. По-добре се усвоява от мазнините.
Кастореум е ароматът на препуциума на бобъра. Това е вещество, което тези животни използват за смазване на козината си и, когато се комбинират с урина, за маркиране на тяхната територия. Събирачите му специално пренасят аромата от една къща в друга, за да стимулират бобъра да отделя вещество, което отива в специално подготвени резервоари. Това ви позволява да получите суровината без контакт с бозайника. Кастореумът се изсушава и обработва с алкохол.